Технологичният трансфер – ключов приоритет в Пътна карта за научноизследователските университети (2026–2036 г.)
Химикотехнологичният и металургичен университет взе активно участие в работния семинар „Пътна карта за научноизследователските университети в България (2026–2036 г.): Визия за устойчивост и глобална конкурентоспособност“. Събитието, проведено на 17 юни в София, събра над 90 представители от 10-те изследователски университета, държавните институции и бизнеса, за да начертаят стратегия за развитието на научноизследователската екосистема през следващото десетилетие.
Форумът, организиран от Мрежата на изследователските университети в България с домакин Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна, бе открит от Атанас Пеканов, заместник министър-председател с ресор управление на европейските средства, който подчерта, че научните изследвания движат България към бъдещето и постави амбициозната цел страната ни да влезе в Топ 500 на световните класации. В рамките на дискусиите бе издигната идеята за създаване на българска „Бръшлянова лига“ от университети, която да катализира сближаването между академията и индустрията – процес, в който ХТМУ се ангажира особено активно още от началото на 2023 г., когато е създаден Центърът за технологичен трансфер към университета.
На фона на високите резултатите от проекта „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, десетте изследователски университети от Мрежата представиха постиженията си по приключили проекти и отчетоха ускореното развитие на научната дейност, постигнато благодарение на целенасочената финансова и административна подкрепа. В своето изказване академик Тони Спасов, координатор на Мрежата на изследователските университети, постави акцент на целите пред тях – средноевропейски нива на растеж в десетгодишен период (2026-2036 г.), поддържане и развитие на създадената изследователска инфраструктура и институционализацията на Мрежата на изследователските университети.
Беше разгледана и ролята на научните групи като двигател на институционалната промяна и фактор за привличане и задържане на талантливи учени. Бяха представени успешни модели за изграждане на върхови научни екипи, международни партньорства и кариерно развитие на млади изследователи. Специален акцент беше поставен върху мерките за преодоляване на „изтичането на мозъци“, привличането на български учени от чужбина, създаването на нови научни школи и споделеното използване на високотехнологична научна инфраструктура от научни организации, външни изследователи и бизнеса.
В рамките на втората сесия от програмата участниците обсъдиха възможностите за по-активно включване на българските научни организации в Европейското изследователско пространство и програмата „Хоризонт Европа“. Сред основните акценти бяха увеличаването на участието в международни научни проекти, привличането на финансиране по схемата „Печат за върхови постижения“, както и развитието на съвместни инициативи между науката и бизнеса. Участниците обсъдиха и възможностите за по-ефективно използване на европейските инструменти за финансиране и засилване на присъствието на българските научни организации в международното научно пространство.
По време на дискусията, посветена на предизвикателствата пред технологичния трансфер в академичните организации, Миглена Иванова, координатор на проект BG-RRP-2.004-0002 “BiOrgaMCT”, съфинансиран от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост, представи резултатите от дейността на Центъра по трансфер на технологии към ХТМУ и демонстрира как целенасочената финансова подкрепа води до ускорено развитие на научната дейност и преход към изследвания на световно ниво. Представянето акцентира върху реалните резултати от научната дейност и превръщането им в пазарни продукти.
Заключителната сесия беше посветена на бъдещото развитие на Мрежата на научноизследователските университети в България. Участниците очертаха основните предизвикателства пред сектора, сред които необходимостта от нормативни промени в областта на технологичния трансфер, развитието на университетски spin-out компании и механизмите за защита на интелектуалната собственост.
В срещата взеха участие заместник-министрите на образованието и науката, академик Николай Витанов и професор Сеня Терзиева, както и представители на държавни институции, свързани с подкрепата на изследванията и иновациите – ръководители на дирекции, отдели, фондове и международни финансови институции. Основен резултат от форума е изработването на Пътна карта за научноизследователските университети в България за периода 2026–2036 г., както и подготовката на меморандум, който ще формулира ключовите приоритети за развитието на научните изследвания, иновациите и технологичния трансфер през следващото десетилетие.
Снимки: Пресцентър МУ-Варна, Софийски университет, ЦТТ към ХТМУ
Химикотехнологичният и металургичен университет взе активно участие в работния семинар „Пътна карта за научноизследователските университети в България (2026–2036 г.): Визия за устойчивост и глобална конкурентоспособност“. Събитието, проведено на 17 юни в София, събра над 90 представители от 10-те изследователски университета, държавните институции и бизнеса, за да начертаят стратегия за развитието на научноизследователската екосистема през следващото десетилетие.
Форумът, организиран от Мрежата на изследователските университети в България с домакин Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна, бе открит от Атанас Пеканов, заместник министър-председател с ресор управление на европейските средства, който подчерта, че научните изследвания движат България към бъдещето и постави амбициозната цел страната ни да влезе в Топ 500 на световните класации. В рамките на дискусиите бе издигната идеята за създаване на българска „Бръшлянова лига“ от университети, която да катализира сближаването между академията и индустрията – процес, в който ХТМУ се ангажира особено активно още от началото на 2023 г., когато е създаден Центърът за технологичен трансфер към университета.
На фона на високите резултатите от проекта „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, десетте изследователски университети от Мрежата представиха постиженията си по приключили проекти и отчетоха ускореното развитие на научната дейност, постигнато благодарение на целенасочената финансова и административна подкрепа. В своето изказване академик Тони Спасов, координатор на Мрежата на изследователските университети, постави акцент на целите пред тях – средноевропейски нива на растеж в десетгодишен период (2026-2036 г.), поддържане и развитие на създадената изследователска инфраструктура и институционализацията на Мрежата на изследователските университети.
Беше разгледана и ролята на научните групи като двигател на институционалната промяна и фактор за привличане и задържане на талантливи учени. Бяха представени успешни модели за изграждане на върхови научни екипи, международни партньорства и кариерно развитие на млади изследователи. Специален акцент беше поставен върху мерките за преодоляване на „изтичането на мозъци“, привличането на български учени от чужбина, създаването на нови научни школи и споделеното използване на високотехнологична научна инфраструктура от научни организации, външни изследователи и бизнеса.
В рамките на втората сесия от програмата участниците обсъдиха възможностите за по-активно включване на българските научни организации в Европейското изследователско пространство и програмата „Хоризонт Европа“. Сред основните акценти бяха увеличаването на участието в международни научни проекти, привличането на финансиране по схемата „Печат за върхови постижения“, както и развитието на съвместни инициативи между науката и бизнеса. Участниците обсъдиха и възможностите за по-ефективно използване на европейските инструменти за финансиране и засилване на присъствието на българските научни организации в международното научно пространство.
По време на дискусията, посветена на предизвикателствата пред технологичния трансфер в академичните организации, Миглена Иванова, координатор на проект BG-RRP-2.004-0002 “BiOrgaMCT”, съфинансиран от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост, представи резултатите от дейността на Центъра по трансфер на технологии към ХТМУ и демонстрира как целенасочената финансова подкрепа води до ускорено развитие на научната дейност и преход към изследвания на световно ниво. Представянето акцентира върху реалните резултати от научната дейност и превръщането им в пазарни продукти.
Заключителната сесия беше посветена на бъдещото развитие на Мрежата на научноизследователските университети в България. Участниците очертаха основните предизвикателства пред сектора, сред които необходимостта от нормативни промени в областта на технологичния трансфер, развитието на университетски spin-out компании и механизмите за защита на интелектуалната собственост.
В срещата взеха участие заместник-министрите на образованието и науката, академик Николай Витанов и професор Сеня Терзиева, както и представители на държавни институции, свързани с подкрепата на изследванията и иновациите – ръководители на дирекции, отдели, фондове и международни финансови институции. Основен резултат от форума е изработването на Пътна карта за научноизследователските университети в България за периода 2026–2036 г., както и подготовката на меморандум, който ще формулира ключовите приоритети за развитието на научните изследвания, иновациите и технологичния трансфер през следващото десетилетие.
Снимки: Пресцентър МУ-Варна, Софийски университет, ЦТТ към ХТМУ
